Направихме вечерния си тоалет и тогава за пръв път видяхме как поклонници като нас са се събрали в общата трапезария и хапваха  заедно  говорейки на висок глас на няколко езика.На мен ми се стори доста странно,защото ми беше първи ден и можеби бях зареден с прекаленомного емоции,но това в последедствие се оказа една от есенциите на Камино….ДРУЖБАТА.

Като малко дете аз си бях избрал горното легло от вишката(което според мен не е никак добра идеа,аз се въртя много нощем  и усещането,че може да се разпънеш върху паркета е ужасяващо),съветвам ви за добра почивка да избирате долните легла.

Беше 9 вечерта а аз вече бях легнал и завит до ушите……..Не ми се беше случвало да си легна в този час от 4 годишен..,без телевизия,без интернет……пуст капитализъм.

В 10 часа домакинята изгаси лампата в спалното помещение,а аз все още се въртях,като чакрък в леглото,не намирах мира,защото тялото ми се питаше…КАКВО ПРАВИШ В ТОЗИ РАНЕН ЧАС ТУК ЛЕГНАЛ ГЛУПАКО?

Следваше най трудното,лека полека започвах да се отпускам,но в този момент започваха да се включват старите цигулки от ансамбъла с мощно похъркване на моменти..АААААА ще се мре си казах и продължих да се натискам в малката неизпрана добре възглавничка.

По някое време съмсе унесал,но добре се сещам,че като КУКУВИЦА на всеки час си поглеждах телефона за да видя колко е часът.Пустото време не минаваше,а аз вече към 3 сутринта бях абсолютно разбуден и с желание да напусна тази кошмарна туристическа спалня.С неспиращо въртене аз изкарах до към 6 сутринта и реших,че ставам понеже сигурно щях да откача още минута в това легло.

Излизайки от спалното се озоваваш директно в голямата трапезария,където за мое учудване имаше 3,4 човека.Миришеше апетитно на прясно изпечен хляб и на токущо приготвени кроасани.Към мен се приближи испанска симпатична жена и с любезен тон ме покани да закуся с тях.Другите от компанията бяха едно мексиканско младо момиче,друга испанка на средна възраст и един незврачен на вид азиатец.

Неисках да отказвам добрата покана за закуска,пък и мечето вътре в мен свиреше като на москвич старите гуми,така че им благодарих и се настаних с тях на масата.Оказа се,че те четиримата са се запознали по Пътят и вече няколко дена си се движеха,като групичка(нещо съвсем обичайно,ако правиш Камино пеш).

Азиатеца се казваше Гуанджи и беше от Корея.Целият този сутрешен пир го беше организирал той.

Станал в 3 сутринта,той излязал да търси да купи нещо от магазините,но разбира се,че в този час е невъзможно да се открие нищо,но след дълго обикаляне се мушнал към 5 в някаква хлебарница,където измолил да закупи всички тези неща,които бяха на масата.И до 6 сутринта освен всички тези тестени лакомства,той беше изпържил яйца,бекон,нарязъл други колбаси,някаква азиатска паста и бял ориз.

Никога в 6 сутрин не се бях ококорвал толкова.Денят започваше добре,с добри хора и добра,ама наистина добра закуска.

Към 7,40 часа сутринта се изнизахме бавно с нашите велосипеди от албергето.Все още беше абсолютно тъмно и ние се чудихме дали си заслужава да рискуваме толкова рано с колелетата по шосейния път(час от Пътят ни води по шосето,докато ни отбие някъде по черен чемен път).

Решихме да бутаме добре натоварените велосипеди известно време,докато се просветли малко и след около 20 минути влачене вече се бяхме озовали по кален черен път през лозята на съседното селце….ДОБРО НАЧАЛО ЗА ДЕНЯ.. си мислех аз омазан вече с доста лепкава кафява пръст.И за да защитя тезата си за ДОБРИЯ ДЕН започна да вали не много силно,но достатъчно за да се намажем още по добре с прясна калчица.

Дъждът не спираше,но поне ние се бяхме измъкнали от мазните лозя и вече въртяхме по някакъв чакълест път,по който поне остъргахме голяма част от полепналата се кал по колелетата.Но сега проблемът беше друг.Въпреки,че бяхме си купили от Декатлон подходящи непромокваеми евтини панталони и якета за такива романтични моменти имаше нещо непредвидено…ОБУВКИТЕ…Ами да,те си се мокреха стабилно и  бяха почнали да подгизват и да мокрят леко нашите чорапи…Абе вие казарма не сте ли ходили?…Ходили сме,ама защо трябваше от втория ден да си докарваме някой сериозна настинка.

По стара българска майсторска традиция веднага се сетихме за един правобитен начин по който можехме да се предпазим от евентуално разболяване.Бяхме си взели едно пакетче с големи  найлонови чантички за боклук и едно руло с тиксо.Дойде момента в който  се наложи да използваме нашата  българска изобритателност,която всъщност бяхме научили от наши предшественици..

Добре опаковани,като коледни колети ние продължихме да въртим към близкия наближаващ град Естея(Estella).На самия вход на града по една спускаща се улица идваща  от индустриалните зони забелязахме спрени няколко вървящи пеша поклонници.Бяха три млади  момичета от Южна Корея и една англичанка.Едното азиатско момиче доста слабо физически и с доста изнемощял вид  се беше подпряло до двойно по голяматаот нея раница и гледаше с тревога босия си крак.Той беше пълен с разранени плюски,които са нещо нормално по Пътят,но в нейния случай беше доста фатално.След кратък разговор с другите момичета разбрахме,че те са корейски студенти и извървявайки Пътят до Сантяго се счита,като някакво голямо постижение за твоята университетска кариера там.С две думи е нещо,като превилегия и чест за бъдещето ти образование.Между другото поклонниците,които най много идват от Азия са от Южна Корея и Япония.

Младото момиче определено беше изпушило след около повече от седмица вървене и по лицето и личеше,че няма да може да продължи.Предложихме се да им помогнем,катозакараме раницата и до близкото Алберге или каквато ида е друга помощ,но ни отказаха с оправданието,че в момента изчаквали да дойде някаква кола за тях.Нямаше какво друго да правим там,сбогувахме се и им пожелахме Буен Камино и продължихме пътя си на нашите двуколисни коне.

Минавайки през градчето спряхме до Офиса на Поклонника за да подпечатаме нашите пелегрински паспорти(по принцип в края на Пътят за да ти издадат удостоверение,че си изминал Пътят се изискват поне 2 или 3 печата дневно в поклонническия ти паспорт).Паркирахме колелета си пред него и в същото време по улицата минаваха тримапожарникари,които се вгледаха в нашите найлонови ботуши от големи найлонови чанти за боклук и определено се развеселиха от нашата гъвкава и остроумна евтина идея.

Подминахме Естея без да се бавим особенно в този не лошо изглеждащ град и отново хванахме едно пътче,което ни изкара точно пред толкова известната Винена чешма на винпром Ираче.Бяхме чували за това от истории на прияте ли,които бяха правили Пътят,но ни се струваше доста нереално преди да се убедим с очите си.В малко оградено пространство се намираше тази ВИНЕНА ЧЕШМА,чиито врати бяха отворени за свободен достъп от сутрин до вечер.Без съмнение трябва да добавя,че е голяма атракция за всички минаващи поклонници и в същото време неминуема рекама за винпрома.Чешмата имаше две кранчета,едното с вода и другото разбира се с червено вино,което предполагам не е от много високо качество,но на мен в този дъждовен ноемврийски ден ми се стори,като СВЕТА ВОДА.Ние с Иво ударихме по чаша вино,което всъщност на мен ми се стори доста пивко и леко,но не гарантирам вкусовите му качества,понеже по принцип съм бираджия и вино почти не консумирам.След,като изпихме с наслада тази благословенна чаша с вино се огледахме,като крадци на дини и извадихме нашата  бай ганиовщината ,като си напълнихме по малка пласмасова бутилчица с червената течност.Предполагам сме от многото,които правят същото,но пък незнам защо се чувствах малко неловко и притеснително.Всъщност направихме и голяма глупост,защото изляхме питейната вода с която разполагахме в пластмасовите бутилки за да си налеем вино и в последствие ни гони жестока жажда от именно тази наша лакомия.Ами….какво да се прави….БУЛГАР…БУЛГАР..

Последва едночасово въртене из между красиви лозя,след което спряхме да изядем купеният ни селски топъл хляб с хубав испански кажкавал и свинска шунка с познайте какво……ами да с червения сок от грозде,който грижовно си бяхме наляли от чешмата на избата.

Приятели ТУК днес свършва моя разказ,но ако ви е любопитно да видите други истории от моят не много дълъг житейски опит ви подканвам да посетите видеата,които ще ви оставя отдолу,които между другото ще ви отведат в Ютуб канала ми Кrispeto TV.

И на krispeto_tv  в Инстаграм пък може да ни откриете с много интересни ежедневни истории от нашите авантюри.

Желая ви да бъдете здрави и се пазете.Весели празници и много скоро пак ше ви досаждам с нещо куриозно и забвно…..