На всеки един ни се е случвало да се усмихнем лекичко,ей така...без причина,но истински.Причини много,а моята е мисълта за някое бъдещо пътуване.Аз не харесвам,аз обожавам да летя през континенти,вървя по улички,разглеждам забележителности ,наблюдавам хората.

Още с първото ни посещение в Азия през 2016 ние ,аз и моята съпруга Жеси,останахме силно впечатлени от гостоприемството и уважението на местните,от красивите пейзажи,от доброто време.С днешна дата от тогава в паспортите ни фигурират печати от Тайландия,Сингапур, Виетнам,Малайзия...и останахме с апетит за нови приключения в този шарен континент.

Организацията на едно пътуване е от огромно значение.От опит знам,че предварителната подготовка ви осигурява 90% от успешния ви престой.Искам да ви споделя за началото на нашето пътуване до Виетнам.

През 2018 година посетихме тази страна за 21 дена.Изборът на самолетна компания не ни отне много време.По това време Turkish Airlines започнаха да предлагат полети на конкурентни  цени и добри прикачвания.За първи път щяхме да пътуваме с тях.Аз трябва да ви призная едно нещо,но ми обещайте,че няма да се смеете.Имам голям проблем с летенето.От този тип хора съм,които не спят с дни преди полет,а и в случея се получи същото.Но без да говоря много за моята аерофобия,която в момента се опитвам да лекувам с гледане на видеа и четене на статии продължавам без да се разсейвам по темата.Полетът ни от Валенсия до Инстамбул щеше да продължи около 3 часа и 40 минути.Настанихме се в удобен самолет Аирбус 320 с лачени кожени седалки с екрани на всяка от тях.До тук добре,ще има поне нещо за разсейване до Инстамбул.Персонала изглеждаше любезен,даже прекалено.Излетяхме безпроблемно и вече се носехме над Средиземно море на 11 000 метра височина,кгато стюардесите минаха и ни оставиха малко добре изглеждащо лъскаво пакетче с типичният турски локум..Мммм,не беше никак зле и добър детайл от страна на аркадашите си помислех аз.Не много по късно ни поднесоха и вечерята,която за съжеление немога да си спомня с тточност,но се сещам,че я придружих с кентче Хайникен.До тук всичко добре,нямах забележки никакви.Полетът протичаше без особенни поне за мен страховити ситуации за което бях доста доволен,не че не треперех на всяко леко клатушкане де,но все пак ЕВАЛА на пилота.Приближавахме Инстамбул и взехме да смъкваме височина,стюардесите взеха да се приготвят за кацане с обичайните проверки за затегнати колани,вдигнати капаци на илюминаторите,изключени електронни устройства и т.н.Пилотите загасиха осветлението в кабината и изведнъж излизайки от облаците се разкри цялата тази светлина в здрача от града на Босфора.Уаааа,изглеждаше невероятен мегаполис,а и си е между другото  със неговите 15 милиона население(сериозна цифра).Кацнахме безпроблемно след което самолетът трябваше да рулира по пистата поне 15 минути докато се озовахме на нашият ръкав.Последва бавно излизане и вече се намирахме на турска земя.

Летище Ататурк  е огромно със стотици магазини, кафенета и ресторанти.  Зоната за международни полети има три етажа, така че ако спирката ви е само няколко часа, можете лесно да се забавлявате, като се разхождате от един етаж на друг,имате 2 часа безплатен Wi-Fi.

Ако като нас имате по-дълъг престой, добър вариант е да излезете и да разгледате града. Имахме 8 часа и сега като се замисля минаха доста бързо.

Контролът на летището за излизане е много бавен,поради големия брой пътници и ваденето на визи.За визите като български граждани се спасихме,но ако пътувате с граждани от други националности имайте в предвид тази подробност(визата се плаща на самото летище).

Стигнахме до центъра на Истанбул с метро от летището.  За да стигнете до Синята Джамия използвахме 

червената линия на метрото от летището,

на шеста спирка слязохме .Беше много студено и затова влязохме в едно кафене и се подкрепихме с айрян и гевреци. След което поехме по лилавата линия към Кабатас.

 От тази точка има 15 спирки до Султанхамет.

От излизането от летището до връщането ни минаха 6 часа.И добре,че не се забравихме повече….проверките по влизането са по вече от подробни и супер бавни.На всичко отгоре имената в паспорта ми си съвпадаха с тези на някакъв наш съгражданин издирван от Интерпол🤣.Докато се доказахме кой кой е и за какво се бори мина още час.Вече виждах как самолета за Ханой излита без нас.Сега ми е смешно, но тогава ми приседнаха истабулските гевреци...Ха ха

Добре че сме маратонисти и не след дълго бяхме настанени и готови за нови азиатски авантюри.

 

**Честно казано не бяхме впечатлени от Истамбул..Това не означава ,че на вас няма да ви хареса,но определено не е нашия град.

Кратки съвети:Ако вашият престой е 10 или повече часа през нощта и пътувате с Turkish airlines, имате право на хотел.Ако вашият престой е между 9.00 и 18.00часа може да си резервиране безплатна екскурзия из Истамбул,  която предлага компанията**

Добре драги четатели,това беше за днес.Въпреки,че заглавието днес е малко подвеждащо,както сами виждате още нищо не съм споменал за Виетнам.Споооокойноооо,в следващия блог вече ще бъдем там.Ако историята ми ти е допаднала ще ми бъде от голяма полза,ако я оцениш с твоят глас и я споделиш.А ако пък искаш да изгледаш видеото ми от пътя ми до Виетнам ти предлагам да се абонираш за канала ми в Ютуб ето тукhttps://www.youtube.com/c/krispetohristov/featured?view_as=subscriber ,а и не пропускайте да ме последвате в социалните ми мрежи за да сте информирани за нашите нови пътешествия по света.Благодаря,че бяхте с нас днес.Бъдете здрави и се пазете много.До много,много скоро…..

друже!

Със сигурност е така братко,не го оспорвам,но вече е късно да се върна в училище,а и не пиша учебник по български език,така,че ме извини и ако не ти е интресен блогът просто го прескочи и недей да сееш глупави коментари.Благодаря ти и бъди ШТАСЛИВ😁