Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06 17:08 - Изгубен като игла в купа сено
Автор: krispetotv Категория: Туризъм   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
0



….Монте Пердидо ,трихилядникът ,видим за всички от страната на Арагонските Перинеи(Испания) и невидим за човешкото око ако се намираме на фреска територия.
Който се приближи до района, веднага ще различи трите известни върха, които съставляват „Las Tres Sorores“ или „Treserols“: Монте Пердидо (3 355 м), Cilindro (3 328 м), и Анискло (3263 м).
Световъртежни Варовити масиви, долини, хребети, ледници и огромни клисури образуват уникалния и неповторим планински пейзаж на най-високият варовит масив в Европа. Убежище за планинари и сцена на техните приключения, масивът включва ледник в отстъпление в продължение на два века, но също толкова грандиозен (четвъртият по големина в Пиренеите след тези на Ането, Маладета и Осуе), окачен на стръмен склон между 2700 и 3250 метра надморска височина от северната му стена.
Това, което не знаят много хора, е, че около тези планини са се появили множество легенди от древни времена. Много от тях разказват как тези три варовикови образувания са се родили в долината на Ордеса.
Легендата разказва, че в миналото мястото, където днес се издига внушителният Монте Пердидо, е било широк простор от зелени ливади. Красива местност с изобилна трева, вода,цветя и билки, на която пастирите водели стада си на паша .Да намериш такома място било истиско съкровище.
Един от овчарите бил винаги сърдит и самотен.Почти не се срещал с хора и прекарвал часове, дълбаеки с ножа си дървени фигури. Един следобед, докато си почивал край реката, се приближи мъж. Бил бос, мръсен и облечен в дрипи .Бил прегърбен,слаб и блед от глад. Той се обърнал към пастора и казал: „Отдавна не съм ял хапка. Дайте ми нещо за ядене, Бог ще го плати."
Пасторът го изгледал студено, но сърцето му било като от камък и не отронил нито дума. Погледнал встрани и продължил да дълбае клона от чемшир. Просякът отново настоял, но пасторът останал безучастен. Странният човек изчезнал така,както се и появил.Миг по-късно гъста мъгла започнала да покрива долината. Овчарят никога дотогава не бил виждал подобно нещо и изплашен започнал да търси стадото си, което се разпръснало из поляните.
Започна силен вятър и снежна буря. След няколко минути всичко замръзнало и овчарят и добитъкът му изчезнали 8завинаги. Никога повече не се чуло нищо за тях.
И точно на това място се е появила впечатляваща и опасна планина: Монте Пердидо. Зелените поляни се превърнали в скала, сняг и лед.
С голяма красота, но за местните невъзможно да изхранват добитъка си.
Пастирите казват, че този просяк бил ангел и че случилото се е било божествено наказание за егоизма на пастира и липсата му на солидарност. Когато отказал помощ, ангела казал на пастора: „Ще загубиш себе си, защото си алчен, и където и да се изгубиш, ще се издигне голяма планина, огромна, колкото и липсата ти на милосърдие“.
Това е произходът на Монте Пердидо, една от най-внушителните и същевременно красиви планини в Перинеите. Издига се от лед и скали, като сърцето на овчаря.
Не знам дали е било точно така , но наистина стадата не стигат дотам …..
Но затова пък човешкия крак може да достигне ,за да се насладим на Божествената красота в един от първите Национални паркове в света.
Нашата авантюра в опознаването на Перинеите започна от Торла.Малко планинско градче преди да се навлезе в долината Адреса и в Парка.Последното по -голямо в сравнение с останалите махали,от където може да наемете екскурзия с джип ,да намерите хранителен магазин и да получите информация за времето в планината с точна прецизност.
Типичното накипрено средновековна селце ,с тесни калдаръмени улички и красиви каменни къщи.На центъра се намира кметството,поликлиниката,месарницата и хлебарница.Чувстваш се уютно и сигурно на фона на високите заснежени върхове, въпреки че е месец Май и там откъдето идвахме са 28 градуса 🤫🤣.
Да не забравя да ви представя и най-любопитните жители на зоната мормоните,супер бързи и интелигентни, винаги знаеха от коя раница да си "купят" храна ха ха.Ние поне за първи път виждахме мармоти в акция и наистина ни се сториха симпатични,въпреки че за местните жители са кошмар.
С пълна кола провизии и първи впечатления от зоната потеглихме към единствения отворен къмпинг в района.Въпреки че в Испания от седмица свободното придвижване между провинциите беше разрешено и че цялата долина беше пълна с барове ,ресторанти ,хотели,мотели и къмпинги ,по-голяма част бяха все още затворени.Намерихме отворен този https://campingvalledebujaruelo.com/ и останахме много доволни както от цената ,така и от условията които ни се предоставиха.Препоръчваме ви да са настаните там,защото е и най-близко до входа на парка и така може да тръгнете по-рано и да слезете по-късно, с умората завоите и тесния път ти идват в повечко.
В Националния Парк на Ордеса и Монте Пердидо могат да се направят много маршрути ,но...както във всичко има винаги един ,който е специален и единствен.За нас това беше изкачване до каскадата Cola de Caballo en el Monte Perdido .
Става дума за класическа рута през Пиринеите.17,5км ,около 6 часа,на 1800м надморска височина.В продължение на маршрута се стига до хижа Goriz на 2000м .Ето защо не се учудвайте ако по пътя срещнете и туристи с петторно по-големи раници от вашата ,тяхната цел е на час и половина след водопада.
Пътят е добре обузначен, така че ни трябваха само здрави крака .
Денят не беше горещ, а това си е истинска късмет в планините. Сянката на листните дървета (предимно ели и букови дървета) ни улесненаха в началните километри до първата ни спирка, водопада Arripas.Впечатляващ водопад, до който стигнахме само за час и където можехме да се охладим благодарение на неговия фонтан.
Толкова красиви пейзажи те остават без дъх.Спирахме за снимки толкова често, че в един момент се запитахме дали в маркирането време в началото са включили и фото време ,ха ха .Това разбираше е шега ,но определено разнообразието на пейзажа определяше ритъма на вървене.Следващата спирка ни отведе до Cascadas de la Cueva y del Estrecho(каскади). Тук спряхме за дълго време, за да можем да се доближим до реката, за да имаме по-добра перспектива на тези чудеса.
От тук започнахме значително стръмно изкачване с неравности, пресичайки огромна букова гора.В раницата освен снимачна техника си носехме и храна,но въпреки умората,не смеехме да спрем да хапнем.Очакваше ни доста път ,а с пълен стомах щеше да ни е трудно.
На около 1700м стигнахме до огромна скална площ,известна като Лас градас де Соасо.
Лас Градас де Соасо е грандиозно място. Река Аразас е образувала поредица от водопади ,заобиколени от цветя и трева, където е много приятно да спрете и да потопите краката си във водата или да легнете да си починете под звуците на водата.
За много хора това и крайна спирка.От тук се влизаше в долината и колкото и близко да изглеждаше всъщност това се указа най-трудно ,но и най-красив етап от преминаването.
Беше много горещо и все още не си обясняваме защо хората ,които се връщаха бяха с якета и шапки….разбира се и това си имаше своето обяснение.
Само след 5 минути изкачване ,последното🤫,се озовахме в….,честно насълзяват ми се очите докато пиша,в манхара на ледника а в нозете му ярко зелени ливади .
Докато напредвахме през тази красота се наслаждавахме на планините, които се издигат на повече от три хиляди метра над Circo de Soaso като Монте Пердидо , Aсisclo и Пунта де лас Олас . Всички с хубаво име,но летен полъх ,който те обвива отвсякъде.Е тук разбрахме защо всички се връщаха добре облечени🤣🌬 .Ливадите бяха пресечени от множество ручеи, продължения на каскадите ,които се спускаха някъде от върховете и бяха почти невидими,но определено се чуваха.На места пресичахме малки дървени мостове и взирахме поглед в очакване да стигнем до нея...най-високата каскада на долината.
Оказа се че прекосяването през долината трае около 35минути и когато стигнахме в дъното и и вече сякаш нямаше път ...шума на огромната маса вода ни показа ,къде се е скрил водопада.
О,беше нещо вълшебно.От 54 м височина, на зиг - заг ,се спукаше огромно количество водни маса с тътен и сила.Конската опашка ,по формата ,която образува падащата вода,е подарък за сетивата на всеки стигнал до там.Както винаги си заслужаваше усилията….Слънчевите лъчи падаха върху водата така,че можахме да видим и дъга.Какво си пожелахме ли...да бъдем по -добри и да се върнем пак.
Прекарахме около половин час в търсене на най-добрите кадри,които със сигурност останаха в сърцата ни.
Връщането мина за около час и половина.Да бяхме толкова доволни ,че надолу летяхме…
Още един ден с благодарност за възможността да видиш и докоснеш живот и красота.





 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krispetotv
Категория: Туризъм
Прочетен: 5253
Постинги: 15
Коментари: 5
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол