Ърнест Хемингуей

Навара(Испания) е повече от шумните фиести на Санфермините.Те са страст ,традиция,лудост ....но дори след толкова много емоции винаги се опитваш да се върнеш към тишината и равновесието на духа .

Такова, каквото е намерил и Хемингуей в магическата Ирати и която успя да изуми и нас.

La Selva de Irati се намира много близо до Перинеите.Това е една от най-големите букови гори в Европа.Втората по големина и най-добре запазена буково-елова гора на целия континент, надмината само от Шварцвалд в Германия.

Гора за всички сезони и възрасти.

Ако смятате ,че за да се влюбите в гората трябва да я видите облечена в цветовете на есента ,не може да си представите колко ще изпуснете ако не навлезете в нея през пролетта.Зелено ,вечното мъхесто  зелено и смесено с наситено тревисто зелено и още десетки различни нюанси,които спират дъха ти .Тръгваш си,но пак извърташ поглед назад,  за да запаметиш момента….истината е,че не искаш да си тръгнеш от тишината и спокойствието.

Ние посетихме Ирати през месец Май.За да стигнем от Очаговиа  до  Casas de Irati( изходна точка за различни маршрути във вътрешността на гората)изминахме десетки километри в криволичещи завои ,нагоре и само нагоре ,трудно разминавайки се с някоя и друга каравана , достигайки една от най-красивите открити гледки ,спиращи дъха.От тук тръгват няколко маршрута,но повечето са за планински бегачи.На 1365м ,Тапла ни подари най-добрата си от този ден😃..Но най-добрата страна всъщност ,на което и да е пътешествие са нещата които ти се случват извън предвидения план.Точно така се случи и сега,знаехме че ще стигнем до това възвишение ,но не очаквахме да видим толкова отблизо небето и много  въздух,огромно пространство наведнъж.Неща ,които ни липсваха през последната година и които сега преоткривахме сякаш наново.

Тапла е и последното място на което ще получите съобщение или обаждане..След миг ще бъдете само вие и природата

.От там да долината са около 30 мин завои само надолу, които спираш да броиш….в очакване да стигнеш до паркинг от където започваха по-популярните дистанции.

Намирахме се в сърцето на гората,Casas de Irati.Комплекс от паркинг,малък ресторант,зона де пикник и руини от типични за зоната къщи. 

Започваше леко да ръси,нещо съвсем нормално за зоната независимо от сезона и кой час ва деня е..Не се отказвайте от плана си,това е част от приключението и продължете напред...или накъдето сте избрали.

Ние продължихме към язовира Irabia,3 часа в двете посоки.Отначало пътят е малко разочароващ,твърде бетонен...но това са само първите 15 минути.Изведнъж се озовахме сред огромни камъни и  високи дървета,които спираха дъждеца и вятъра.Бихме определили маршрута като лек.Равен горски терен и километрите не се усещат.По -пътя ,може би заради дъжда, срещнахме няколко колоездачи и млада двойка ,които бяха натоварили дърва върху четири мулета.Двойката  ни ни  поздрави и продължиха спокойно по пътя си..Изглеждаха тихи хора,не бяха типично любезно любопитни по испански😉Просто се разминахме и всеки продължи по пътя си

Наслаждаваме се на тишината и на пътя.Някъде наблизо все се чуваше течаща вода,кога по-интензивно,кога по-далечно...и така докато стигнахме до язовивира на Ирабиа.Огромно синьо пространство сред вековните гори,на крачка разстояние от Франция.В такива моменти се подсмихваш под мустак,колко сме странни хората,измерваме време,разстояния ,а водата си беше спокойна и тиха,птичия свят ни поздравяваше и от време на време се чуваше пукане на дърво,което сякаш ще се счупи...а то просто си се наместваше. Спокойствие между две държави,граници поставени от нас хората.

Връщането ни мина бързо,продължаваше да ръми,но пък имахме желание за още.

От отправната ни точка,Casas de Irati,поехме по тясна и висока пътечка.На паркинга не бяха останали повечето от паркираните от сутринта коли.Дъждъд ги е изгонил...🤣😉Ние вече бяхме малко мокри и както се казва,мокър от дъжд се не бои, избрахме следващата рута до Cascada del Cubo.

На около 30 мин пеша ни очакваше красива ,пълноводна каскада .

Бяхме радостни от това,което ни подаряваме Ирати.Не можехме да си тръгнем просто така ,само с разходка и снимки.Ето защо пошляпахме с удоволствие в ледените води...ей така ,дали пък щяха да разкажат по надолу по реката ,че днес в тях са нагазили двама бг смелчаци ха  ха

Ирати е огромно пространство, в което се чувстваш като в капан,харесва ти ,искаш да останеш за по-дълго….но в същото време се питаш а какво е там горе ,над дърветата.Още повече след като си минал през Тапла.

Препоръчваме ви да посетите Аристокиа.Разположен е на върха на скала, която се издига великолепно върху 

Ирати.  Ариз всъщност означава дъб на баски.

Гледката към дъбовата горичка и буковите дървета, които облицоват склоновете на планината, е изключително красива.  В краката ни, на сто метра по-долу, река Ирати.Ако си с по-голяма фантазия ,като нашата 😉,може да видиш как Хемингуей лови риба и от време драсва някоя идея в дневника си ,за да публикува след години най-популярните си новели.

Някъде по надолу може да видите как слизат саловете от заплетени трупи ,традиционното средство за транспорт на дървесината на Пиренеите,които от 14 век които се спускат по реката до Сангюеса и дори стигат до Ебро до Сарагоса и Тортоса.

И след като изпратихме  и последния сал се отправихме към Zamariain или Nikozelea,мястото на което снимката е повече от задължителната.Скалата е дълга колкото табла за сърф и всеки смелчага, който успее да задържи единия крак пред другия  ,въпреки силния вятър ,може и да "сърфира " във въздуха,а ако сте Superman може и да седнете на ръба на скалата😃✌🔝

Чудесен ден в Джунглата Ирати.

Обичате да се разхождате изберете вашия маршрут,вашето хоби са планинските бегачи или скалното катерене това е вашата дестинация.Има две начални точки Ochagovia или Orbaizeta. В което и да е от двете селца да отседнете ще ви посъветват как да се придвижите до долината и ще имате възможност да опитате Овчарски трохи,с толкова реки няма как да не поръчате пастърма,а за любителите на дивеча също ще се намери нещо😃🍽

Испания е повече от кориди ….
#krispetotv